Владимир Гиновски е родом от Галичник, Дебърско. Потомък на Фърчковския род (“фърча” значи четка), който води началото си някъде в 13 век, а потомците му са майстори от прочутатата Дебърска школа на иконописци и резбари, учили “икона на златен фон” в Италия при Чимабуе, с чието име се свързва началото на Ренесанса в Италия.
С такива предци зад гърба си и с учителите проф. Андрей Николов (дал идеята за оформянето на “Клептуза” като парк, за каптирането и езерата), проф.Марко Марков (автор на паметника на патриарх Евтимий), Владимир Гиновски прави 50 монументални произведения. Между тях са: в италианската столица Рим - паметник на Кирил и Методий, в Мурманск - също, в Унгария и във Вашингтон, САЩ - паметник на Васил Левски. За направения от него паметник на Кирил и Методий пред Народната библиотека “Иван Вазов” в София той казва: ”Един ден, когато застана пред Бога, няма да се срамувам от този паметник”. Негов е паметникът на полковник Серафимов в Смолян, както и паметникът на Александър Занков - автора на паметника на загиналите във войните пред църквата “Успение Богородично”в Лъджене.
Пред Владимир Гиновски има нова творческа задача - да извае бюст-паметник на оперния бас Николай Гяуров. Бъдещият паметник на Николай Гяуров е и темата на нашия разговор със скулптура Владимир Гиновски:
- Г-н Гиновски, ние, велинградчани, провокирахме вашата творческа мисъл с идеята за създаването на бюст-паметник на Николай Гяуров. Как се отнасяте към тази идея?
- Аз съм трогнат, че на тези години имам все още сили да се отзова на една нова задача, на едно ново предизвикателство от областта на портретната монументалистика. Аз трябва да сътворя бюст-паметник на световния бас, на нашия сънародник и ваш съгражданин Николай Гяуров. Непрекъснато в съзнанието ми се раждат нови и нови идеи как да бъде той Николай Гяуров - в ролята му на артист, за да се изрази неговото вдъхновение или да бъде един портрет от периода му, когато стана Номер 1 в “Ковън Гардън”, в миланската “Ла Скала”, защото той е върхово достижение в оперното пеене и изкуство и най-важното наша национална гордост. Аз обаче имам и условие, чието изпълнение ще ми помогне в моята работа. Става дума да ми се осигури фото, видео и документални материали от живота и творчеството на Николай Гяуров.
- Освен творческото ви вдъхновение и идеи, какво според вас трябва да направим ние - велинградчани, та бюст-паметникът на Гяуров да стане факт?
- Според мен е нужно сформирането на един граждански комитет, който да бъде например от 5 души и да включва представител на Общината, архитект, художник и други представители на културата. Този комитет ще журира идеиния проект и ще трябва да приеме едно към едно в глина скулпторния образ, който в оригинал ще бъде от бронз.И още, този комитет заедно с велинградчани трябва много сериозно да работи за реализирането на тази прекрасна идея. И тук му е мястото да кажа, че що се отнася до мен, до моята работа - за пари не искам да говоря, но според мен изпълнението на вашата идея ще бъде в рамките на 25 000 лева.
- Вашето желание?
- През 2005 г. ще се отбележи 1 година от смъртта на Николай Гяуров. Моето желание е дотогава бюст-паметникът да бъде готов и вярвам, че ще бъде!
Веска Божкова