За музея, паметта и смисъла на историята

Скъпи съмишленици и приятели на Исторически музей - Велинград. Обръщам се към всички вас! 
Благодаря на вестник „Велинградски Темпо новини“ за доверието да започнем тази поредица за любопитни и непознати неща, за хора и събития, останали по една или друга причина в сянката на забравата. Планирахме да я наречем „Колонката на Исторически музей - Велинград“. Доста време обмислях дали да не я кръстим „Събуждане“ или „Пробуждане“. „Събуждане“ от какво и „Пробуждане“ за какво? Без съмнение, логичен въпрос, на който бих отговорил с въпрос!
Говорите ли вкъщи с децата и внуците си за своята родова история, разказвате ли им как прадядо ви е дарил 20 лева да се закупи книга и вестник за библиотеката на читалището; че е работил 5 дни безвъзмездно да се докара водата до чешмата в селото; че баба ви си е дала пафтите си, за да се претопят за камбаната на църквата; че е предоставил безвъзмездно стая от къщата за килийно училище; че дядо ви, отивайки на война за България, е прегърнал на раздяла баба ви и е заръчал: „Ако не се върна, да им разказваш в името на какво съм загинал. В името на страната си!“?
Една нация лежи на своята история и ще съществува дотогава, докато има кой да пази нейната история. Читалището, музеят, художествената галерия. Тези три институции, за съжаление, продължават да бъдат извън националните приоритетите за развитие (от англ. Priority – належащо, предимство). Отговарят ни: „Пишете проекти, търсете дарители, увеличавайте собствените си приходи!!!“
Свикнахме да чуваме: „Времената са трудни, пари няма!“ Свикнахме да го чуваме, но не сме казали, че ще се предадем да пазим историята и културата си!!!
Погледнете около вас и се ослушайте!
Вече не водим разговори, а call-„ове“, почивните дни са weekend-„и“, мястото зад сцената е backstage, готвачите са shef-„ове“, а продуктите не се представят, а present-„ират“, ръководителите на работни групи са supervisor-„и“, а работното място е office и т.н., и т.н.
И за да изплуваме над собствената си образованост и грамотност, правим flash mob (обществено събиране) и conferance (от фр. разискване, обсъждане).
Спомням си, как през 2000 г. се промъкна предложението да започнем замяната на кирилица с латиница, да бъдем … Какви, какви да сме? Някакви други, които не сме и не трябва да бъдем! По примера на гърци, израелци, индийци, японци, англичани и др., които пожелаха да си променят писмеността. Присмивам се, разбира се!
Кое и защо ме насочи да привлека като съмишленик за тази поредица вестник „Велинградски Темпо новини“? 
6 май 2023 година! Денят, в който почитаме храбростта на българската армия. На този официален празник цветя пред паметниците на загиналите бяха поднесени от местната администрация, училищата, читалищата и, разбира се, от Исторически музей - Велинград. Обидно ми е, няма да го скрия, че не видях наследниците на загиналите да поставят цвете пред паметника на своите убити във войните роднини. И следвайки определена последователност, да опитаме да върнем усещането за необходимостта от познаването на местната история. И къде да я търсим тази местна история? Мнозина ще отговорят: „В книгите и в музея.“ А знаем ли какво се пази в музея? Малцина ще отговорят: „Да, знам!“.
А повярвайте, в музея има много, ама много история, която се пази за вас. Тези, които трябва да я знаете, за да ни има. Пътят на старите неща от тавана и бабиния скрин до контейнера за отпадък е кратък и лесен. „Е, някакви боклуци, какво толкова!“ – ще каже някой. Ако за някого старите родови снимки, вестници, спомените, записани на тетрадката, ибрика, забрадката, носията, са непотребни неща, то за нас - музейните специалисти, това е богатство. Неоценимо богатство! И къде другаде, ако не в музея може да се види историята ни?! В този музей, в който бършат прах от предмети, използвани преди няколко хиляди години? Да, именно в него!
Ще си позволя да предам думите на г-н Иван Станчов, споделени в предаването „Европейски паралели – за музея, за галерията“ на 19.09.2010 г. пред Божидар Любенов по програма „Христо Ботев“ в БНР. Но преди това, кой е Иван Станчов.
Роден през 1929 г., в София. През 1991 г. е назначен за посланик на Република България във Великобритания и за първи български посланик в Република Ирландия. Става съветник на президента Петър Стоянов и по-късно съветник по външнополитически въпроси на президента Георги Първанов.
„За мен музеят, както и библиотеката, както и ботаническата градина, това е място, за което всеки мислещ човек намира интерес, защото там намира отговори. Почти на всички въпроси. От детството започват с въпроси: мамо това, татко това.. и тези въпроси продължават цял живот. Днес Интернет има огромни възможности човек да разбере какво е било, какво е, но едно е да го гледаш в Интернет, друго е да го видиш в ботаническата градина, в музея. За мен това е много важно!“
„Наскоро ме попитаха за музея в Русе – Музея на транспорта. Дали не би трябвало да е в София? Аз съм категоричен – този музей би трябвало да е там, където е създаден. И за всеки музей да важи това… Явно проблемът винаги е откъде да дойдат парите. Пари е добре да идват от дарения, а това означава лобиране – продажба на идеята. Мисля, че човек, когато отиде в провинцията, трябва да има възможност да види тамошното.“
Нека се опитам да направя връзка между математиката и културологията. В математиката има едно много интересно уравнение. И то е: Ако а=b, а b=c, то  a=c. Нека заместим „а“ с: читалище, музей, художествена галерия. На мястото на „b“ поставяме без условности: материално и нематериално културно наследство, за „c“ остава: българска национална идентичност. Да видим какво се получава. Читалището, музея и галерията, показват материалното и нематериално наследство, което е нашата идентичност. Обаче, ако няма „а“, изчезва „с“! И в последните няколко години, все по-ясно се очертават напъни в тази посока.
Постарахме се да подберем и от следващия брой на вестника да представим наистина интересни и непознати неща, от различни автори. Ще си позволя за край само малко да дръпна завесата на тайнството, за да ви подготвя за темите. Кои са и какво оставиха бесите, спорът между Каменица и Белово, фотографът Христо Спасов, кметът Бориков и т.н.
Започваме в следващия брой.
Стойчо Маров, директор на Исторически музей - Велинград