Автор на повече от 35 книги, свързани с историята и географията на родното Ракитово и Чепинския край. Краевед, разказал всичко най-интересно за Цепина, „слоновата кост“ край Дорково, 40-те места на вярата в Чепинско, за пещерата Лепеница, за Чеписка река, Юндола, Цигов чарк… През 1994 г. Петър Гелин дойде в редакцията на „Темпо“ със своя опит като журналист и с умението да пише – от кратки и силни апострофи, през злободневни репортажи, та чак до исторически поредици, две от които публикувахме във вестника: „Вкусът на отминалото време“ през 1994 и „Записки по време на криза“ през 1995 г. Ето откъси от „Записки…“-те на Петър Гелин за омагьосаното и объркано време, когато в България се раждаше демокрацията.  

Записки по време на криза

ОМАГЬОСАНО ВРЕМЕ
Последните години в България са омагьосано време. Всичко, което става пред очите ни, е толкова бързо, че и най-смелите в мечтите и фантазиите си не са допускали какво ни чака.
В репортерските ми бележници стоят факти, имена и събития. Ситуациите, на които съм бил свидетел, са ме карали към размисъл, но задъханият ритъм на промените не е позволявал пространно да се разпростирам върху тях. Много неща хората са забравили вече, други с носталгия си спомнят патоса на първите стъпки към демокрацията.
Омагьосаното време ме кара да се върна назад към началото на промените и да маркирам пътя на събитията хронологически.
Април 1988
В ОЧАКВАНЕ НА ТОДОР ЖИВКОВ
Трамваят спира на червено. Вратата, слиза и прочита голям некролог. Качва се с трамвая, пътниците гледат към него въпросително.
-Ъкъ! – информира ги той.
- Е-е-е! – разочаровано се чува из целия трамвай.
ДОЧУТО
„Сто дъбовици са малко да ти уври главата!“. Употребява се в Ракитово за твърдоглав човек. Дъбът е дърво, което държи по-дълго време жар в огъня. С този лаф се оприличава твърдоглавието на всеки, който разбира какво искаш да му внушиш, но от инатлък държи на своето.
Юни 1988
„Изобщо не е за забелязване, че към „обичайната практика“ и обичайното право тежнеят всички онези, за които писаните закони на страната са неудобни, неизгодни и те се мъчат на всяка цена да ги заобикалят. На тази именно основа е изградена цялата корупция: узаконените кражби, престъпленията, скритите привилегии, политическата дискриминация, фактичеството политическо неравенство на гражданите…
Ето това е страшното – че няма гаранция за спазването на законите, механизми, които да осигуряват законността и институции, които да я гарантират. Няма печат, който да осигурява необходимата публичност и контрол от страна на общественото мнение. Онези, които са призвани да играят ролята на гаранти, сами нарушават законите“.
Това беше писал в своето открито писмо ст.н.с. Жельо Желев до председателя на Висшата атестационна комисия към Министерския съвет д-р Тодор Николов. Писмото се разпространи из творческите среди полулегално, то беше и сигнал, че нещо в България ще има да става. Никой обаче не предполагаше, че Желев няколко години по-късно ще бъде българският президент.
Ноември 1988
ПРОЧЕТЕНО
„Сега ядем канадски боб, испански чесън, полски картофи, че понякога и хляб от турска пшеница. Подслаждаме кафето със захар от кубинска тръстика… Харчим луди народни пари за площадни мемориали в градовете и скъпоструващи декади в общинските кина, въртим плочи и киноленти от времето на колективизацията“.
Тези мисли изказа журналистът Кирил Стойчев в „Литературен фронт“ и тогава звучаха като ерес. Осем години по-късно прехраната е кът, хлябът не стига дори и с купон. Сменила се е системата, много правителства тежки думи са издумали, а българското земеделие издъхва, подир него и българинът.
24 май 1989
ЛЕСКОВИТЕ ОБРЪЧИ
Кацата я няма. Трите лескови обръча, крепили я повече от сто години, са подпрени на стената на сайванта. Изсъхнали, проядени от дървоядите, изпълнявали повече от половин век участта си да стягат дъгите на кацата, да я държат в прегръдките си.
Посивели от времето, обръчите са загубили естествения си блясък- Останала е славата им – най-здравите обръчи за каца са лесковите.
А колко лесно се цепят за огъня, колко леко!
Септември 1989
В ПЛОВДИВ
Край съветското консулство се вижда куче, държано от милиционер и друго, вързано за външната страна на оградата. За ред и сигурност!
Пред турското консулство няма навалица, но в градинката има нящколко групички. Чакат за входни визи за Турция. По главната улица туркини шетат из магазините и купуват каквото им падне.
Магазините са празни, рафтовете са голи. Има дълга опашка за мляко и колбаси.
Октомври 1989
РЕЖИМ НА ТОКА
От началото на месеца е въведен режим на осветлението. Надали има друга държава в света, в която гасне токът. Уж са определени режимни групи и графици, а не се спазва. Гасят го, когато си решат. За час, час и половина, та дори за два часа. Блокират хората и домакинствата. А колко пък е трудно за малките дечица?! Съобщиха, че режимът ще продължи до март следващата година.
7 ноември 1989
ОТТУК-ОТТАМ
По българската телевизия не излъчиха манифестацията от Червения площад в Москва. В други години събитието се оповестяваше дни по-рано. Нещо става!
В Турция са се изселили 2000 лекари и 2500 учители от българските мюсюлмани.
По обед небето просветваше. Чуваха се гръмотевици. Днес, 7 ноември, гърми, а преди шест месеца, на 7 май, валя сняг. И времето се разбърка!
10 ноември 1989
ЛИДЕРЪТ СЕ СМЕНИ
Най-после Тодор Живков падна от власт. Съобщението за смяната му се излъчи по радиото към 18.30 часа. На негово място за генерален секретар на БКП бе избран Петър Младенов, досегашен външен министър. По-късно по телевизията излъчиха репортаж. Живков се оглеждаше, явно не можеше да осъзнае, че е изпуснал властта.
Валеше есенен дъжд. Хората не вярваха, че това е станало. Хем им се искаше да е много по-рано, хем с резерви приемаха новината. Че и как иначе да възприемат нещо, което дълго се е чакало. Когато е дошло, нямат сили да реагират по друг начин. Най-общото чувство е радостта.
15 ноември 1989
МИЛИОНЕРИ В БЪЛГАРИЯ
В последните десетилетия в България се оформи нова класа, която я завладяха парите, гуляите, аферите, корупцията. А понеже това е от доста дълго време, доведе до душевен разврат у хората.
До 1944 г. в България имало 101 милионери.
До 1987 г. в страната има 1562 милионери. Спестяванията на новобогаташите наброяват 17 милиарда лева.
Иначе дълговете на България са значителни -  милиарда към западните страни и 24 милиарда към Съветския съюз.
10 март 1990
МИТИНГ НА СДС
В съботния ден централният площад на Велинград е изпълнен с хора. От тонколоните звучи песента „Либерта“. Дошлите са не само от града, а и от околните села.
Говориха представители на различни партии и и организации. Сред тях бяха Константин Тренчев, лидер на независимата федерация на труда „Подкрепа“, отец Димитър Амбарев, Стефан Златев от БСДП, Крум Неврокопски от БЗНС „Н. Петков“ Изказаха се и председателят на клуба на СДС в града Емил Миндалов, местни представители на партии, на дружеството за защита правата на човека, на клуба на репресираните.
Площадът ехтеше от възгласи „СДС“, „Единство“, „Демокация“, „Долу БКП“. Развяваха се сини знамена и се издигаха лозунги. Обявиха, че комунист от Драгиново иска да се изкаже. Още при доближаването му до микрофона беше посрещнат с остри освирквания и не беше изслушан. След това се разказаха няколко вица за Тодор Живков и след още двама оратори митингът свърши.
На присъстващите се съобщи, че за фонд „Детство“ са събрани 2280 лева, които ще бъдат преведени по банкова сметка. С проведения тази събота митинг фактически се постави началото на предизборната борна на СДС в Чепинския край.
18 март 1990
НЕДЕЛЯ – ПАЗАРЕН ДЕН
Гъмжилото на пазара във Велинград се движи и прави алъш-вериш. Цените са разнообразни, както стоките. Пазаруването тонизира всеки – купувач и продавач.
Цените: ябълки – 80 ст, спанак – 50 ст, марули – 20 ст, лук – 20 ст, яйца – 20 ст, арпаджик – 4-5 лв, гъби – 5 лв.
На битака се продават цигари „Плевен“, „Средец“, „Тексас“, „Дънхил“, „Ротманс“, шоколади, касети. Цигани бутат в ръцете на всеки минаващ дънки, блузи и поли. Малки циганчета продават слънчоглед. Всеки търгува на високи цени. Минавайки покрай сергия, юноша подхвърля: „Какво им става, всички са се побъркали!“.
1990
ОПОЗИЦИОННИТЕ СИЛИ В РАКИТОВО
На 21 февруари инициативна група учреди клуб „Демокрация“. Първото събрание се проведе на 9 март. Освен учредителите присъстваха 32 симпатизанти. Ръководството на клуба реши да бъде към СДС и в същото време да запази самостоятелността си, ако неговите идеи се разминават с тези на сдс. Учредители са Милош Зяпков, Славейко Врабчев, Стоян Карагьозов, Стоян Арабов, Никола добрев, Ясен Мунев, Зорница Томова.
Зелената партия се формира на територията на Ракитово.За председател е избран Георги Илиев Пелев.
БДСД организация се основа на 10 май. 12 бяха учредителите. За председател бе избран Тодор Мухов, зам.-председател Никола Ташев и секретар Ани Балджиева.
7 юни 1990
ПРЕДИЗБОРНА ПРОЯВА С ХЕЛИКОПТЕР
Половин час преди последния митинг на БСП над центъра на Ракитово превеля военен хеликоптер с генерал Атанас Семерджиев. Летя много ниско, щъркелите на читалищната сграда изхвърчаха уплашено. Хеликоптерът кацна на стадиона. След половин час започна митинг. Говориха Бригита Чолакова, Атанас Семерджиев,у Максим Вигнев, Светлин Русев. Намаше много народ, хората просто се уморяват от политика. Деца се разхождат с червени картонени шапки, раздавани безплатно в предизборния клуб.
Същата вечер в София се проведоха двата супермитинга на БСП и СДС. По телевизията казаха, че ако тази нощ заспим спокойно, от утре ще заживеем в демократично общество.
18 юни 1990
ИЗБОРНИ РЕЗУЛТАТИ
По данни на Районната комисия  в 92-ри велинградски едномандатен избирателен район резултатите от 10 юни са следните:
От 45 147 гласоподаватели действително гласували са 39 834 души.
Атанас Семерджиев от БСП – 16 945 (45,3%)
Александър Попов от СДС – 11 740 (31.4%)
Вергил Кунгьов от ДПС – 5842 (15.6%)…
На втория тур на 17 юни за Семерджиев гласуваха 18 700, а да д-р Попов – 18 033. Разликата беше минимална, но тя даде пътя на Семерджиев през Великото Народно събрание към вицепрезидентството.
10 ноември 1990
НИЩО
Една година напъни за демокрация – нищо налице.
ОТИВАЩАТА СИ ГОДИНА
Една объркана година. Вместо промени към по-добро, пропадане надолу в кризата. В София политическите боричкания за власт са нещо обичайно. Всеки говори от името на народа, но кой му обръща внимание. Няма храни, няма бензин, намалиха дажбите за ляб на 500 грама, а месо и колбаси – хич.
Ходих по митинги, интересно беше да се слуша забраненото доскоро. Всичко беше една голяма лъжа. На човек му остава само надеждата като основен капитал!
Петър Гелин