Древното минало на траките, като неделима част от историята на българските земи, винаги е вълнувало и продължава да вълнува умовете и въображението на хората. Тази констатация важи дори на тези, които не познават в детайли историята, но се интересуват от това как са живели някога хората по нашите земи. Установени са имената на отделни тракийски народи, владетели, видни аристократи и жреци, а също и древните имена на много реки, градове и планини. Отделни наименования се запазват до ден днешен и в съвременния български език. 

Може би най-интригуващо е описанието, което специално им прави Херодот във връзка със похода на персийския цар Ксеркс срещу елините. Бесите се отнесли с пренебрежение към персите и единствени не им изпратили земя и вода, като по този начин отказали да признаят тяхното върховенство и да им се подчинят.
Ето какво пише самият Херодот в своята „История”:
“Сатрите, доколкото знам, още не са били подчинени никога на никого и единствени от траките продължават да са и досега свободни; живеят високо в планините, които са  покрити с всякакви гори и сняг и са отлични войни. Те притежават прорицалището на Дионис; прорицалището се намира в най-високата част на планината; измежду сатрите с прорицанията в светилището се занимават бесите, жрица дава прорицанията точно като в Делфи – няма нищо по-различно.”
Няколко века по-късно, във връзка с походите на Рим в Тракия, бесите отново влизат в полезрението на историците, във връзка с отнетото от тях светилище на Дионис, което било дадено на римските съюзници, одрисите. Този чисто политически акт едва не коства загубата на цялата Тракия, която е увлечена във въстание, водено умело от беския жрец Вологез, който първо победил и убил одриския цар Раскипор (сина на Котис), а после, само с името си на жрец, отнел войската на чичо му (Реметалк) и го принудил да бяга далеч в Тракийския Херсонес (днес в района на Галиполи). След кървавото потушаване на въстанието, бесите все по-рядко са споменавани в изворите. 
Поради липсата на достатъчно систематизирани и подробни данни, не достатъчно изяснено е как траките от вътрешността си взаимодействат с елините и с народите от Източното Средиземноморие. Още повече, че траките не са ни оставили описания на собствените си ритуали, първо защото те са мистерия, която трябва да се опазва от непосветените и второ, защото езикът им е свещен и не бива да бъде изписван. В редките случаи, в които е има запис на тракийски, това е направено с гръцки или латински букви, но записаното остава обвито в неяснота и скрито за нас. Поради това е нужно да се преосмислят отново много от данните, с които разполагаме както от елинските наблюдатели на тракийската древност, така и от археологическите проучвания.
В тази връзка много интересен и перспективен за изследване изглежда района на Северозападните Родопи и по специално района на Чепинската котловина, който продължава да бъде сравнително по-слабо проучен от археолозите, в сравнение с други части от Древна Тракия. Недостатъчно изяснени са въпросите около ролята, която са играели в древността тези вътрешно-тракийски земи както по отношение на търговията с околните племена и народи, така и при преноса на идеи от и към тях. Едни от първите изследователи на Западните Родопите, каквито са Стефан Захариев, Полихроний Сирку и Стефан Веркович, свързват този район и в частност Чепинската котловина с тракийския царско-жречески род на бесите. Техните изводи са разширени и допълнени от чешкия историк Константин Иречек, от Гаврил Кацаров и много други.
От всичко което знаем за тях се оказва, че освен изключителни войни, бесите били и силно религиозен народ, почитащ вечно възраждащия се единствен бог – Слънцето. Тази почит археологически е засвидетелствана в множество керамични фрагменти и няколко цели съда, открити  в миналото на територията на Чепинско и в други райони из Родопите. Керамиката е с украса от различни геометрични фигури и соларни (слънчеви) знаци, сред които са свастиката, спиралата, фалосът, а също и отделни човешки фигури и цели процесии, изобразяващи отделни обредни практики. Вероятно тези послания са свързани с обредните практики на траки-орфици, изповядващи култа към тракийския бог Дионис в неговия слънчев образ. Понеже е открита за пръв път на крепостта Цепина (Чепинско), тя носи названието „тракийска култова керамика от група Цепина”. Може съвсем спокойно да се каже, че тази керамика е един от основните отличителни белези на материалната и духовна култура на жреците на бога Слънце – траките беси. Датировката на тази керамика все още е спорна, но все повече се налага мнението, че тя е значително по-късна, отколкото първоначално се предполагаше. С известна предпазливост може да предположим, че керамика Цепина се произвежда от ІV в. Пр. Хр. насетне, като употребата и е сигурно засвидетелствано за ІІІ-ІІ до края на І в. Пр. Хр. Това е и времето, в което, в следствие на нарасналата политическа и икономическа власт  на тракийските владетели, тракийската вяра запазвайки своята мистичност започва да се появява все повече в материалната култура и по-специално в култовите съдове на бесите.
Остава отворен въпрос какво точно означават множеството символи, които се срещат по съдовете на траките беси. Изглежда те са свързани с обредните им практики и към вярата им в неизвестно и неназовано от тях божество, чието име няма как днес да назовем, но за което може за се досетим, ако погледнем бесите в по-общ контекст. 
Пак според Херодот, траките почитали Арес, Дионис и Артемида, а отделно от народа, царете почитали Хермес. Не е ясно дали при бесите се следва подобна последователност при подредбата на божествата, но може да се предположи, че керамиката тип Цепина, която се намира в големи количества из различни обекти, е продукт на масова мистериален култ към бог с изявени соларни черти. Този бог е познат на елините чрез неговия превод-означение (еквивалент) като Дионис и е възприеман като оргически бог на виното, на веселието, но и на обсебеността и на екстаза.  
И действително, в последните няколко десетилетия, в района на Чепинско (Велинград), екип от учени (от различни сфери на науката) започна да документира и проучва редица светилища, селища, надгробни могили и дори рудници, които изследователите свързват с тези толкова загадъчни и непокорни тракийски жреци и войни. 
От 2008 г. археолозите от Исторически музей-Велинград започнаха системни теренни експедиции, сондажи и редовни разкопки със задачата, да се създаде една прецизна археологическа карта на Велинградска община. Резултатите от тези дейности се публикуват в специални сборници и статии посветени на културното наследство на региона, а също така и в интернет сайтове. От 2022 година екипът е ръководен от д-р Димитър Байраков от Исторически музей-Велинград и включва специализанти археолози от Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и ВТУ „Св. Кирил и Методий“.
Въпреки труднопроходимия терен, откритите нови археологически обекти – скални тракийски светилища, хоризонтални минни галерии, големи селища с каменни жилища, некрополи, могили, визират силно тракийско присъствие през късножелязната и римска епохи, което определя тракийското племе беси не само като жреци на бог Дионис, но и като силно свързани с добива на метал (включително злато и сребро) и търговия със съседните  тракийски племена, с елините и по-късно с римляните.
 Изводите от проучванията показват категорично, че в Чепинско и по северните и западните склонове на Родопите се развива и утвърждава една специфична материална и духовна култура, която има своите отлики от останалите части на Тракия, но която е неделима част от общите процеси в региона на Източното Средиземноморие.
Две думи за бъдещето. Съществува идеята, подкрепена от Община Велинград и Исторически музей-Велинград, да се кандидатства по европейски програми за развитие на културния туризъм, който да превърнат някои от най-значимите археологическите обекти в региона в туристически атракции. Това е сложен процес, който предвижда първо тяхното пълно проучване, реставриране и накрая експониране и социализиране. Последното включва и изграждане на необходимата инфраструктура, за да станат обектите достъпни за туристите. 
Освен това ИМ-Велинград предвижда да се създаде археологическа експозиция в сградата на музея, която по един модерен и атрактивен начин, да запознае обществеността и гостите на града с културно-историческото минало на Чепинския край.     
д-р Димитър Байраков – археолог в Исторически музей-Велинград

1.     Фрагмент от олтар с украса тип „Цепина” от м. Имането (Велинградско)

2.     Каменна сграда от светилището на връх Острец 

3.     Скално светилище в м. Славеева скала (Велинградско)

4.     Владетелска кула - разрушена от иманяри в м. Станиловец

5.     Кратеровиден съд с украса „тип Цепина“