Велинград е удивителен и неповторим. Неговото раждане е необичайно. Европейски градове са се вдигали сами по себе си за векове и хилядолетия. И местата за себе си са избирали разумно. Или на кръстовищата на търговските пътища, или на удобни местности за създаване на пристанища, а на първо място там, където може да се отбраняват при случай на нужда. Други градове са расли в концентрични кръгове около първоначалните крепости. Минавали са столетия и настъпвал момент, когато старата планировка вече пречела на нормалното протичане на градския живот. Това налагало да се събарят древните строежи и да прокарват нови улици. За Велинград всичко е другояче. Градът ни възниква върху обединяването на три села. 

Ала макар и закъснял, Велинград още с раждането си гледа в бъдещето. Неговият първоначален градски план и днес не изисква коренни изменения, подчертавайки своите изправени линии. В ранните си години младият Велинград според някой е принуден да наподобява военен лагер. Новите улици са прави като летящ куршум, пресичат се една друга под прав ъгъл. Надлъж по равното къщите са във войнишки строй и образцов ред, както казват - „типови“. През годините порядъкът на застрояването се променя, ала сервитутните разстояния се спазват. Променя се и първоначалният облик на града. Менят се собствениците, мени се и модата. По някое време го наричат „градът“ и все повече „Велинград“! С времето къщите се обновяват, благодарение на трудолюбивия характер и находчивостта  на местните. С въвеждането на важни задания на спа-куротния град с европейски маниер, започва да се усеща все повече и присъщата на Велинград важна официалност и известност на курортния ни център. Основната заслуга е, разбира се, на топлите минерални извори, поради което с право се изтъква  и преднината ни пред други летовища. В това е щастието и самобитността на града. Само твърдият характер на жителите и управата на града спомагат за изцяло новия облик на селището. Желаейки колкото се може по-бързо да претворят в реалност своята мечта за нов град обитателите не  щадят своите сили. Така той все повече придобива самостоятелност и единство на трите квартала, с център Лъджене. 
Книгата „Записки на общинаря“ ние от семейство Алексиеви  издаваме през 2023 г. по повод 75-та годишнина на Велинград. Написана е в знак на почит и преклонение и във връзка със столетието на баща ни, Иван Михайлов Алексиев. Изданието е с цветни корици,  съдържа 350 страници.12 от страниците  са с 45 цветни снимки. В цялата книга общо е поместен албум от 240 снимки. Книгата съдържа 11 основни раздела - встъпление, родословие, антифашисти, семеен живот, навлизане в живота и в политиката, обучение и наука, в общинското управление, частни инициативи, в местното самоуправление, книгите, в заключение. Дадени са основни дати в живота и дейността на автора. 
Ще си позволя да се спра на една малка част от книгата. Тя в голяма степен засяга нашето бъдеще. 
За съжаление, със строителството на хотелите в града, в заетостта на местното население няма настъпила по-значителна положителна промяна. И ако се върнем към края на ХХ век ще видим, че последните му години се характеризират с изключително високи стойности на броя регистрирани безработни и на равнището на безработица (по данни на Бюро по труда-Велинград). Към 31 декември 2000 г. равнището на безработица е най-висока във Велинградска община – 35.84 на сто и в Ракитовска община – 43.44 на сто! Средномесечният шанс за постъпване на работа на безработните от Велинградския регион през 1999 г. се е влошил в сравнение с 1998 г. от 38 на 48 кандидати за едно свободно място. В края на декември 2000 г. е отбелязан и най-големият брой безработни общо в двете общини – 10 296 души? Голяма част от населението потърси поминък другаде. 
Тежката тенденция на срив в местната икономика продължи и след 2000 г. По-големите оцелели до онзи момент предприятия бяха в лошо финансово състояние. Това са фирмите „Юндола-91“ АД (бивш завод „Г. Димитров“), „Даяна 91“ АД (бивш мебелен завод „В. Сотиров“), „Роботика 98“ ООД, ВСК - „Кентавър-ЗММ“ АД (бивш завод ЗВДММ „Анг. Чопев“), текстилна фирма „Хемус“ ООД, хранително-вкусово предприятие „Бони оборот“ ЕООД. Двете основни производствени предприятие в община Ракитово:„Новотекс Р“АД и дървообработващото „Блатца“ АД в средата на 2000 г. окончателно преустановиха дейността си. Все повече обликът на индустрията в района се определяше от частния сектор. Преобладаващи станаха малките частни фирми с предмет на дейност шивачество, дървообработване и мебелно производство. Аз добре помня тези събития. 
На мен ми се налагаше отново и отново да се връщам към мемоарите, свързани с историята на града и община Велинград. Не за друго, а защото това е институцията, която стои най-близко до населението и в нейната дейност като във фокус се събират всички страни на стопанския, обществения и културен живот на града. И да търся добри примери. 
Да погледнем от друга страна местното развитие. Сигурно и вие си спомняте за крилатия израз: „Плажът ще направи паважа!“ И за тази идея „лятна къпалня в Чепинското корито“, която се осъществява много рано за времето си. „Първият по рода си в Европа” минерален плаж в Лъджене е открит през 1937 г. по замисъл и организация от кмета адвокат Йосиф Йосифов Шнитер. Това е знаменит пример в курортното дело! Защото при неговото кметуване Лъдженската община организира „първите в Европа зимни плувни състезания”, конкурси „Царица на лъдженския плаж”, градински увеселения, венециански нощи и ред други изяви. Въз основа на богатствата от минерална вода, чистия планински въздух, ски-шанцата и горските красоти в следващите години курортът Велинград се оформя и утвърждава постепенно като един от най-посещаваните и модерни български курорти. 
Всичко това няма да е никак чудно, ако се знае, че бащата на кмета – архитект Йосиф Шнитер, ярък образец за благоустройство в България, остава в историята с неоценимото си дело – създаването на първия градоустройствен план на Пловдив. Благодарение на творческия подход на арх. Шнитер градът на тепетата запазва своята урбанистична идентичност и неповторимост. Така вечният български град и днес е жив урбанистичен символ и феномен на прехода от средновековие към модерност. Защитата на широките идеи на арх. Шнитер, който е известен със своя непоколебим характер и стига чак до крайна упоритост, наистина е въпрос на тежки битки и продължителна борба. 
Деветнадесетомайският преврат пък е държавен преврат в България, извършен през 1934 г. от политическия кръг „Звено“ и Военния съюз с помощта на армията. Новото правителство начело с Кимон Георгиев просъществувало броени месеци, отменя Търновската конституция, разпуска Народното събрание и забранява политическите партии и революционните организации. И така, парламентът е разпуснат, премахнато е общинското самоуправление, а местната власт се поверява на кметовете. Само за няколко месеца България преминава през три политически режима – парламентарен, военен, монархически. Тези политически рокади не променят живота и не навреждат на адвокат Йосиф Шнитер. Напротив, следващите години на кметуване му дават спокойствието, което еднопартийна система би позволила. След като политическата обстановка се успокоява, общините в Чепинско навлизат в златните си години. Кметовете тогава са образовани и назначавани с възможности да решават самостоятелно главните общински задачи.
Аз написах тази книга с ясното съзнание, че тя е историята на моето семейство. И отчасти на Алексиевия род. Извърших това с голям ентусиазъм, вълнение и любов. Вървя гордо напред със своите деди. Искрено и правдиво съм се отнесъл към тази задача, гледайки положителните страни на живота. Единствената ми цел е била от моя гледна точка да представя  истини, образи и една част от реалния свят на хората в община Велинград. Личностите, които създават нашата градска история. С увереност и реформи, с държавническо мислене и въздействие за напредъка на  нашата община. Убеден съм, че в бъдеще е изключително важно да се заложат основите на историческа концепция за по-нататъшното развитие на Велинград и Чепинския край.
Михаил Алексиев