Ирландски урок по туризъм: обучение, местна инициатива и партньорство
Публикувано на 12 Oct 2004 08:41
Истински урок по туризъм изнесе във Велинград ирландският експерт Еамон де Стафорт. На 6 октомври той представи опита на Ирландия в областта на селския туризъм пред специалисти от центровете на програмата “Джобс” от Пещера, Самоков, Разлог, Гоце Делчев, Девин и малцина представители на туристическия бранш от Велинград. Домакин на изключително интересната и полезна среща беше Център за бизнес и информация/Агенция за регионално развитие - Велинград. Събитието уважи председателят на Общинския съвет Неджат Кехайов, който представи туристическия потенциал и статегическите планове за развитие на нашата община.
Г-н Еамон де Стафорт е експерт с над 30 годишен опит, участник в раждането и осъществяването на “ирландското чудо”, което днес прави Ирландия модел за целия ЕС. Своя разказ за първите стъпки в развитието на модерния туризъм той започна от 60-те години на ХХ век. Тогавашната ситуация в Ирландия прозвуча познато: страната изживява тежка икономически криза, придружена от масова емиграция и изтичане на мозъци. На държавно ниво ирландците взимат стратегическо решение: да инвестират в образование и обучение; да заменят силата на мускулите със силата на мозъка. Тогава възникнал въпросът “Какво ще стане, ако обучим хората, а те напуснат фирмата?”. Ирландският отговор е: “А какво ще стане, ако не ги обучим, а те останат във фирмата?”. Изборът да се инвестира в образование се оказва повече от верен: Ирландия става привлекателно място за живот и работа, населението се увеличава, днес има емигранти от цяла Европа. През 1973 г. Ирландия се присъединява към ЕС, което е скок в тъмното; отнема им години да свикнат със сложните процедури на Брюксел и Люксембург, но постепенно намират своето място в обединена Европа и след 1980 г. трупат огромни ползи. Днес Ирландия е в нова ера - да споделя опит, обобщи г-н Стафорт. В областта на туризма има какво да се научи от ирландците, които са успели през 2003 г. да генерират 3 227 000 000 евро приходи от този отрасъл, при положение, че през 1960 г. той им е носел 34 000 000 евро. За този огромен скок много е помогнало финансирането от страна на ЕС чрез различни програми, най-популярната от който е “Лидер”. 55.7 милиона евро са инвестирани първоначално само за обучение на персонала на хотелите.
Приоритет става развитието на селските райони, като системата е разработена така, че местните хора имат власт да работят в свой интерес. Ирландия е разделена на 38 зони, във всяка от тях е формирана инициативна група, която разглежда предложените от местни хора или организации проекти. Няма проект, който да е бил одобрен от инициативната група и да е върнат след това от правителството, сочи г-н Стафорт като доказателство, че философията наистина е идеите да идват отдолу нагоре. Така десетки жп-гари, затворени заради рецесията, днес са превърнати в къщи за нощувка и закуска, а стари парни влакове с по 2-3 вагона забавляват туристите; реставрирани са огромен брой стари мелници, воденици, мини, които са превърнати в туристическа атракция; стари порутени сушилни и постройки от ферми стават малки хотели със собствен облик и всички удобства за гостите; популяризирани са местни фестивали, спортни състезания, разкошни частни ботанически градини и т.н. Специално внимание е отделено на културно-историческите обекти (тук ирландският гост със завист вметва, че нямат гробници като току-що откритата в България от екипа на Георги Китов). И съвсем не на последно място: запазената марка на Ирландия е нейната чиста и недокосната природа, зелената трева, малките живописни селца. Това също е туристически продукт, трябва да се съхранява природата, съветва г-н Стафорт. Ние трябва да направим така, че целият свят да знае колко сме велики - това е златното правило на ирландците, благодарение на което миналата година са ги посетили 6.2 милиона туристи. Ирландия има национален план за развитие от 2000 до 2006 г. с общ бюджет 40 милиарда евро. От тях 6.7 милиарда евро са за селските райони. При кандидатстването с проект задължително има процент собствено финансиране, който варира: ако е за реставрация на къща, собственикът осигурява до 60%, останалите се отпускат по проект; за развитие на хоби-туризъм (риболов, велотуризъм, коннен спорт и т.н) разходите се делят 50:50; за обучение по проект се поемат до 90% от разходите и остават само 10% за собствено финансиране. Банковата система също е изгоден и подпомага развитието на малкия бизнес: 3.5-4% годишна лихва по кредитите.
Ирландският гост бе затрупан с още въпроси за това как е организиран туристическия бизнес в неговата страна. Оказа се, че там не познават т.нар. туристическа или курортна такса, а собствениците на хотели и къщи под наем плащат данък печалба. Категоризацията се прави от Ирландския туристически борд към Министерството на туризма и е по ясни стандарти. Г-н Стафорт сподели, че е изненадан, че най-лошият и най-хубавият хотел, в който е спал в България са имали еднакъв брой звезди. За чест на Велинград се оказа, че като най-хубав хотел гостът визира тукашния “Олимп”. Сериозна негова критика към България бе, че никъде тук не може да се видят приетите в ЕС указателни табели в кафяво и бяло, с които се маркира туристическата информация. Основната поука от урока по туризъм бе, че е нужна сериозна организация на местно ниво и коопериране на усилията, а не да се работи в изолация. Ирландците казват, че на туристическия пазар работят двама големи глупаци: един, който продава много високо и един, който продава много ниско. Бъдещето е в партньорството, в местната инициатива, която да положи огромни усилия и да се чува на национално ниво.
Създаването на подобни местни групи и в България е предстоящо, съобщи изпълнителната директорка на ЦБИ/АРР Васка Милушева. В момента Министерството на земеделието започва дискусия за създаване на национално движение за развитие на селските райони, което ще работи по близък модел.
Елена Баева
Г-н Еамон де Стафорт е експерт с над 30 годишен опит, участник в раждането и осъществяването на “ирландското чудо”, което днес прави Ирландия модел за целия ЕС. Своя разказ за първите стъпки в развитието на модерния туризъм той започна от 60-те години на ХХ век. Тогавашната ситуация в Ирландия прозвуча познато: страната изживява тежка икономически криза, придружена от масова емиграция и изтичане на мозъци. На държавно ниво ирландците взимат стратегическо решение: да инвестират в образование и обучение; да заменят силата на мускулите със силата на мозъка. Тогава възникнал въпросът “Какво ще стане, ако обучим хората, а те напуснат фирмата?”. Ирландският отговор е: “А какво ще стане, ако не ги обучим, а те останат във фирмата?”. Изборът да се инвестира в образование се оказва повече от верен: Ирландия става привлекателно място за живот и работа, населението се увеличава, днес има емигранти от цяла Европа. През 1973 г. Ирландия се присъединява към ЕС, което е скок в тъмното; отнема им години да свикнат със сложните процедури на Брюксел и Люксембург, но постепенно намират своето място в обединена Европа и след 1980 г. трупат огромни ползи. Днес Ирландия е в нова ера - да споделя опит, обобщи г-н Стафорт. В областта на туризма има какво да се научи от ирландците, които са успели през 2003 г. да генерират 3 227 000 000 евро приходи от този отрасъл, при положение, че през 1960 г. той им е носел 34 000 000 евро. За този огромен скок много е помогнало финансирането от страна на ЕС чрез различни програми, най-популярната от който е “Лидер”. 55.7 милиона евро са инвестирани първоначално само за обучение на персонала на хотелите.
Приоритет става развитието на селските райони, като системата е разработена така, че местните хора имат власт да работят в свой интерес. Ирландия е разделена на 38 зони, във всяка от тях е формирана инициативна група, която разглежда предложените от местни хора или организации проекти. Няма проект, който да е бил одобрен от инициативната група и да е върнат след това от правителството, сочи г-н Стафорт като доказателство, че философията наистина е идеите да идват отдолу нагоре. Така десетки жп-гари, затворени заради рецесията, днес са превърнати в къщи за нощувка и закуска, а стари парни влакове с по 2-3 вагона забавляват туристите; реставрирани са огромен брой стари мелници, воденици, мини, които са превърнати в туристическа атракция; стари порутени сушилни и постройки от ферми стават малки хотели със собствен облик и всички удобства за гостите; популяризирани са местни фестивали, спортни състезания, разкошни частни ботанически градини и т.н. Специално внимание е отделено на културно-историческите обекти (тук ирландският гост със завист вметва, че нямат гробници като току-що откритата в България от екипа на Георги Китов). И съвсем не на последно място: запазената марка на Ирландия е нейната чиста и недокосната природа, зелената трева, малките живописни селца. Това също е туристически продукт, трябва да се съхранява природата, съветва г-н Стафорт. Ние трябва да направим така, че целият свят да знае колко сме велики - това е златното правило на ирландците, благодарение на което миналата година са ги посетили 6.2 милиона туристи. Ирландия има национален план за развитие от 2000 до 2006 г. с общ бюджет 40 милиарда евро. От тях 6.7 милиарда евро са за селските райони. При кандидатстването с проект задължително има процент собствено финансиране, който варира: ако е за реставрация на къща, собственикът осигурява до 60%, останалите се отпускат по проект; за развитие на хоби-туризъм (риболов, велотуризъм, коннен спорт и т.н) разходите се делят 50:50; за обучение по проект се поемат до 90% от разходите и остават само 10% за собствено финансиране. Банковата система също е изгоден и подпомага развитието на малкия бизнес: 3.5-4% годишна лихва по кредитите.
Ирландският гост бе затрупан с още въпроси за това как е организиран туристическия бизнес в неговата страна. Оказа се, че там не познават т.нар. туристическа или курортна такса, а собствениците на хотели и къщи под наем плащат данък печалба. Категоризацията се прави от Ирландския туристически борд към Министерството на туризма и е по ясни стандарти. Г-н Стафорт сподели, че е изненадан, че най-лошият и най-хубавият хотел, в който е спал в България са имали еднакъв брой звезди. За чест на Велинград се оказа, че като най-хубав хотел гостът визира тукашния “Олимп”. Сериозна негова критика към България бе, че никъде тук не може да се видят приетите в ЕС указателни табели в кафяво и бяло, с които се маркира туристическата информация. Основната поука от урока по туризъм бе, че е нужна сериозна организация на местно ниво и коопериране на усилията, а не да се работи в изолация. Ирландците казват, че на туристическия пазар работят двама големи глупаци: един, който продава много високо и един, който продава много ниско. Бъдещето е в партньорството, в местната инициатива, която да положи огромни усилия и да се чува на национално ниво.
Създаването на подобни местни групи и в България е предстоящо, съобщи изпълнителната директорка на ЦБИ/АРР Васка Милушева. В момента Министерството на земеделието започва дискусия за създаване на национално движение за развитие на селските райони, което ще работи по близък модел.
Елена Баева
МЯСТО ЗА ВАШАТА РЕКЛАМА . Тел. 0882 298 008
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023